Категоризаця на индустриалните зони в България

Според БТПП, БСК и НКИЗ, за перспективни се считат по-големите индустриални зони, с възможност за разширение. След направен преглед на 68 индустриални зони чрез данни от 2018 г. на НКИЗ, БТПП, БСК се установи, че за 17 от зоните не е посочена тяхната площ. За останалите 51 индустриални зони се установи, че сумарната площ на индустриални терени възлиза на около 6 000 ха, като НКИЗ оперира с около 12% от тях (739 ха). Според категоризацията по площ разпределението е както следва: малки (до 10 ха) – 6 бр.; средни (от 10 до 50 ха) – 21 бр.; средно големи (от 50 до 100 ха) – 9 бр.; големи (над 100 ха) – 14 бр. От сравнителния авторски анализ на зоните се установи, че стойността на медианата за площ на индустриална зона в България е 40 ха. 

Съобразно изчисленията на екипа, съществуващите индустриални зони могат да се категоризират според своята площ в четири разновидности:

  • микро зони – до 100 декара (Габрово, Асеновград, Монтана, Кърджали, Свиленград и др.);
  • малки зони – от 100 до 500 декара (Русе, Видин, Бургас, Варна, Стара Загора и др.);
  • средни зони – от 500 до 1 000 декара (Карлово, София-изток, Раковски, Куклен и др.);
  • големи зони – над 1 000 декара (Божурище, Марица, Елин Пелин, Варна-запад, Шумен и др.).

От средните и големи зони най-добре се развиват сателитните Софийски, и Пловдивски зони, и на територията на Варна, Бургас и Русе. През последните години бяха инициирани няколко индустриални зони в по-малки градове на страната, на базата на реконструкция и преструктуриране съществуващи зони (Враца, Монтана, Габрово, Ловеч, Ботевград, Добрич, Сливен, Пазарджик, Кърджали). НКИЗ предлага перспективни индустриални имоти в цялата страна, съвместно с някои общини на база подписани меморандуми за сътрудничество – Варна, Бургас, Видин, Враца, Кърджали, Ловеч, Дупница, Сандански, Горна Оряховица, Стара Загора, Казанлък и Перник.

Най-голям потенциал, според обема на индустриалните площи у нас, и според търсенето на пазара, имат зоните около София, Пловдив, Варна и Бургас. Това е и един от аргументите за избор на обектите на емпирическо изследване в Раздел III.

Развитието на зоните около столицата едва ли е изненада, но промяната в Пловдив безспорно привлича внимание. Съвместната работа на няколко общини и обединението на индустриалните зони около Пловдив под емблемата „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ), дава резултат и провокира интерес от други големи градове да развият, и популяризират собствени индустриални терени. Докато в Пловдив водещият фактор е частната инициатива, то в повечето други Общини инициативата е на НКИЗ.

(Аспарухов, С. “Съвременни проявления на индустриалната архитектура в земеделски територии”, АТЛ-50, София, с. 53-54)

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *